Велико Търново

Велѝко Тъ̀рново е град в Северна България, център на община Велико Търново и Област Велико Търново. До 1965 година името на града е Търново, което и до днес е много по-често употребяваният вариант в разговорния език.

География

Градът е разположен по поречието на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна — 228 км, София — 241 км) и Централна Европа с Мала Азия (Русе — 107 км, Капитан Андреево — 209 км). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор 9. ^[2] В съседния град Горна Оряховица (7 км) се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България.

История

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно^[3].

През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.

Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевецсе издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.

През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица — тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.

При избухването на Балканската война в 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[4]

Легенди за Велико Търново

Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир „Света Троица“, намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата…

Легенда разказва, че в крепостта на Трапезица била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман…

Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но… настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.

Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности… Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети — златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре…

Религии

Населението на старопрестолния град Велико Търново изповядва източно православно християнство. В града се намира седалището на историческата Великотърновска епархия на Българската православна църква.

Градски транспорт

Велико Търново има един от най-добре развитите транспорти в България. В града се движат предимно нови автобуси (NEOPLAN N4016, MAN NL 202\MAN NM 223, Mercedes-Benz Citaro, Mercedes-Benz Cito, Mercedes-Benz N405 и др.). Най-добре е обслужен района на ВТУ, пазара и кв. Бузлуджа, където на 8/10 минути има автобус.

В града няма държавен превозвач. Градските линии се обслужват от 5 различни фирми.

Образование

Висши училища

• Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
• Национален военен университет „Васил Левски“
  • Факултет „Общовойскови“ [2]
• Висше училище „Земеделски колеж“ – Център за дистанционно обучение [3]

Гимназии

• Езикова гимназия „Професор доктор Асен Златаров“(сайт)
• Природоматематическа гимназия „Васил Друмев“ (сайт)
• Американски колеж Аркус (сайт)
• Професионална гимназия по туризъм „Доктор Васил Берон“
• Професионална гимназия по моден дизайн
• Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ (сайт)
• Професионална гимназия по електроника „Александър Попов“ (сайт)
• Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ ([4])
• Старопрестолна гимназия по икономика (сайт)
• Частен професионален колеж по икономика и счетоводство
• ОУ „Димитър Благоев“
• СОУ „Вл. Комаров“
• СОУ „Г. С. Раковски“
• ОУ „Вела Благоева“
• СОУ „Емилиян Станев“
• ОУ „Бачо Киро“
• ОУ „Св. Патриарх Евтимий“
• ОУ „П. Р. Славейков“

Обществени институции

• Централен военен архив
• Държавен архив – Велико Търново
• РДВР и РПУ
• Арести и пробация
• Пожарна охрана
• Районен съд
• Окръжен съд
• ВКС
• ТД на НАП
• Държавна агенция по заетостта
• Инспекция по труда
• РИОКОЗ
• ЗОК
• РЦЗ
• РИОСВ

Неправителствени организации

• Ротари клуб Велико Търново
• Лайънс клъб Велико Търново
• Младежки лайънс клъб Велико Търново
• Туристическо дружество „Трапезица 1902″
• Европейски информационен център
• Младежки център Велико Търново
• Младежки информационно-консултантски център Велико Търново
• Великотърновски клуб „Триадица“

Култура

Библиотеки

• Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков“

Читалище

• „П. Р. Славейков“

Театри

• ДМТ „Константин Кисимов“

Други културни организации

• Детски танцов състав „Търновче“
• Школа по латино танци и модерен балет „ЗОКИ“
• Туристически хор „Еделвайс“
• Детски хор „Омайниче“
• Смесен хор „Царевец“
• Хор „Кантилена“

Забележителности

Църкви

• Катедрала „Рождество на Пресвета Богородица“ е част от Архитектурно-историческия резерват „Царевец“, 8:00-19:00 ч. (лятно работно време), има печат. Регионален исторически музей — Велико Търново, 8:00-18:00 ч. (лятно работно време), има печат. Село „Арбанаси“ — архитектурен резерват.
• Църквата „Свети четиридесет мъченици“ — построена, украсена и стенописана по заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII–XIV век е една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан „Велика лавра“. В нея неведнъж е служил и патриарх Евтимий.
• Църквата „Свети Димитър Солунски“
• Църквата „Свети Петър и Павел“
• Църквата „Свети Иван Рилски“
• Църквата „Успение Богородично“ на мястото на девическия манастир „Св. Богородица Темниска“
• Църквата „Свети вмч. Георги“
• Църквата „Св.св. Кирил и Методий“
• Църквата „Св. Никола“
• Църквата „Св.св. Константин и Елена“
• Църквата „Св. Спас“ — Възнесение
• Патриаршеска катедрала „Рождество Пресветая Богородица“
• Църквата „Света Петка“ на Царевец
• Патриаршеската църква на Царевец
• Църквата „Света Троица“
• Параклис „Св. Мина“

Музеи

• Регионален исторически музей — част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, създаден през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV–XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.
• Архитектурно-музеен резерват „Царевец“ — част от 100-те национални туристически обекта
• Археологически музей
• Музеи „Възраждане“ и „Учредително събрание“
• Музей Нова история
• Музей „Затвор“
• Сарафкината къща
• Къщата-музей на П.Р.Славейков
• Къща – музей на Емилиян Станев“
• Улица на занаятите „Самоводска чаршия“
• Улица „Гурко“
• Ханът на хаджи Николи
• Стамболовият хан
• Архиологически резерват „Никополис ад Иструм“
• Хълма Трапезица и останките от тракийско селище

Паметници

• Паметник на Асеневци
• Паметник на Свети патриарх Евтимий
• Монумент „Майка България“
• Паметник на Стефан Стамболов
• Паметник на д-р Никола Пиколо
• Паметник на Велчова завера
• Паметник на П.Р. Славейков
• Паметник на погиналите за Българската свобода — Паметникът на обесените
• Паметник на погребаните обесени от 1876
• Паметник на Васил Левски
• Паметник на Христо Иванов – Големия
• Паметник на Емилиян Станев
• Паметник на Търновските опълченци
• Паметник на „Обявяване на независимостта – 1908г.“
• Паметник на Никола Фичев
• Паметник на Тодор Лефтеров
• Паметник на „Св.св. Кирил и Методий“
• Паметник на „Българското опълчение“
• Паметник на „Загиналите руски войни“
• Паметник-пирамида в чест на загиналите руски войни в Руско-турската освободителна война /1877-1878/
• Паметна плоча на революционера Стефан Дуньов
• Паметник на Иван Панов Семерджиев
• Паметник на Константин Кисимов
• Паметник на генерал Й.В. Гурко
• Черен кръст в северната част на парк „Дружба“ „В памет на избитите през 1945 г. 208 жертви на комунизма“
• Паметник на Димитър Благоев
• Паметник на Никола Габровски

Мостове

• Стамболовият мост
• Владишки мост

Спектакъл „Звук и светлина“

Аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“ е уникална атракция за Европа. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. На подобно шоу могат да се насладят посетителите на Египетските пирамиди.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 — 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобождението.

Най-доброто място за наблюдаването му е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II. Преди представлението позвънете на телефон 636828 за резервации. Снимането на самия спектакъл не е забранено, но не се и препоръчва, за да не се смущават другите зрители. Изгледайте спокойно това незабравимо шоу, навсякъде във Велико Търново се продават висококачествени картички, запечатали моменти от него. ^[5]

Художествени галерии

• Галерия „Спектър“
• Галерия „Борис Денев“
• Изложбени зали „Рафаел Михайлов“

Редовни събития

• Международният фолклорен фестивал^[6];
• Годишните чествания на празника на града на 22-март ^[7];
• Празникът по случай обявяването на независимостта на България;
• Старопланинският събор „БАЛКАН ФОЛК“ Старопланински събор „БАЛКАН ФОЛК“</ref>;
• Фестивал „Сцена на вековете“ през месец август, с постановки на открита сцена на Царевец;

Спорт

• Футболът е най-популярният спорт в града, като местният ПФК Етър, с прякор болярите, е шампион и носител на купата на България за сезона 1990/1991
• Клуб „Етър-78“ — спортен клуб по стрелба с лък, компаунд и арбалет ^[8],
• „Царевец“ — клуб по катерене, планинарство и екстремни спортове^[9]р
• Хандбален клуб Етър-64
• Баскетболен клуб Етър-49
• Шахматен клуб „Царевец“
• Клуб „Традиция“

Политика

Град Велико Търново е побратимен град или има сътрудничество с:^[10][11]

Побратимени градове

• Охрид, Република Македония
• Битоля, Република Македония
• Полтава, Украйна от 1963
• Твер, Русия
• община Колония Товар, Венецуела от 1992
• Серес, Гърция от 1988
• Толедо, Испания от 1983
• Асти, Италия от 1989
• община Менара-Гелиз, Маракеш, Мароко от 2001
• Краков, Полша от 1975
• Община Голдън, Колорадо, САЩ от 2000
• Ниш, Сърбия от 1973
• Шопрон, Унгария от 2002
• Цетине, Черна Гора
• Яш, Румъния
• Байон, Франция

Сътрудничество

• Грац, Австрия
• Лозана, Швейцария
• Дънди, Шотландия

Личности

Родени във Велико Търново

• Аврам Петков, революционер
• Александър Добринов (1898 — 1958), карикатурист
• д-р Александър Гиргинов, юрист и политик
• Александър Людсканов (1854 — 1922), политик
• Александър Пенчев, изявен публицист, културен деец и общественик
• Ангел Димитров Карагьозов (1875 — 1961), юрист, председател ВКС, Министър на правосъдието
• Ангел Недев Карагьозов, търговец и общественик
• Ангел Попов — собственик на фабрика за хартия и голяма мелница
• Хаджи Ангелаки, собственик на бирена фабрика
• Арсени Лечев — цигулар
• Асен Русков (1896 — 1958), оперетен артист
• Атанас Станчов Клепанов (28 август 1832 — ?), художник-график, книжовник, участник във войните за национално освобождение
• Атанас Стефанов, (1891 — 1944), генерал
• Атанас хаджи Славчев, фабрикант
• Богдан Горанов, общественик, заслуги за развитие на театралното дело
• Богдана Гюзелева – Вулпе (1878 — 1932), оперна певица
• Богомил Радославов (1881 — 1952), минен инженер
• Бона Станчева — Бяла Бона, революционерка
• Борис Денев (1883 — 1969), бележит художник
• Васил Златарски (1866 — 1935), историк, основоположник на историята като наука в Софийския университет
• Васил Николов Карагьозов (1856-1938), учител, политик, фабрикант, почетен немски вицеконсул, дарител, схимонах в манастира „Св. вмч. Георги“ Атон
• Васил Петков, общественик, книгохранител /библиотекар/
• Вела Благоева
• Велчо Атанасов Джамджията, виден търговец и революционер
• Венета Рашева — Ботева, съпругата на Христо Ботев
• Весела Лечева (р.1964), спортистка
• Виктория Ангелова – Винарова (1902 — 1947), архитект
• акад. Владимир Марков (1883 — 1962), микробиолог
• Георги Златарски (1854 — 1909), първият български геолог, основоположник на науката геология у нас
• Георги Живков (1844 — 1899), политик, регент, първият кмет на Търново
• Георги Коджов, учител
• проф. Георги Манев, 1884 — неизв., физик
• Георги Смилов (1844 — 1915), химик
• Григор Начович, общественик, виден консерватор
• Григорий Цамблак (1360-1420), средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа
• Джорджо Момчев, изтъкнат общественик и културен деец
• Димо Кьорчев (1884 — 1928), юрист, политически деец и книжовник
• д-р Димчо Пулов учен-оптик
• Димитър Багрилов (1866 — 1940), учител, художник, общественик
• Димитър Бабев (1880 — 1945), писател
• проф. Димитър Бъров, (1887 — 1962), юрист
• Димитър Греков, изтъкнат консерватор
• д-р Димитър Кирович (1820 — 1905), лекар и дипломат
• Димитър Панов (1902 — 1985), драматичен артист /актьор/
• проф. д – р Димитър Витанов
• Димитър хаджи Павли Иванов, общественик, основател на читалище „Надежда“
• Димо Кьорчев
• Драган Цанков, политик, изтъкнат либерал
• Евгения Кисимова, учителка, общественичка и книгодарителка
• Свети патр. Евтимий Търновски (1325-1403), последният български патриарх и изявен книжовник
• Евстати хаджи Салвели, борец против гръцкото духовенство
• Емилиян Станев (1907 — 1979), писател
• Ефрем поп Христов, издател
• Захари Княжески, учител и книгодарител
• Злати Златев — собственик на първата фабрика за филц и кече
• Иван Сарафов (1856 — 1935), генерал
• Иван Фичев (1860 — 1931) — български военен деец, генерал-лейтенант
• Иларион Драгостинов, български революционер
• Илия Янулов (1880 — 1962), икономист, социолог
• Йордан Йорданов – Инджето, революционер от четата на Христо Ботев
• Йордан Кулелиев, изявен публицист, културен деец и общественик
• Йордан Миневски (1976)
• Кера Стамболова, учителка в Габрово, сестра на Стефан Стамболов, омъжена за Сава Муткуров
• Киро Тулешков, революционер
• Киприан (митрополит) (1336-1406), светец и чудотворец
• Кольо Гайтанджията, занаятчия, участник в Заверата
• д-р Константин Бонев (1837 — 1882), основоположник на военната медицина у нас
• Константин Джангозов (1906 — 1962), архитект
• Константин Кисимов 1897 — 1968, драматичен артист /актьор/
• д-р Константин Стоилов, лекар, общественик, изтъкнат консерватор
• Константин Паница (1858 — 1890), национал — революционер и военен деец
• Крум Колев (1890-1970), офицер
• Кръстьо Карагьозов (1860-1923), частен секретар на Ст. Стамболов, управител на Кюстендил
• Кънчо Кесаров, учител и книгодарител
• Леон Филипов, направил макети, свързани с историята и архитектурата на Търново
• Любен Зидаров, художник
• Любомир Стоенчев (1876-1952), български военен, подполковник и революционер, деец на ВМОРО и ВМОК
• Любомир Илиев, (1913 — 2000), математик
• д-р Марин Русев (1864 — 1935), организатор на Българското здравеопазване
• Мария Илиева, българска поппевица
• Мария Ферадова, учителка
• Марко Балабанов, изтъкнат консерватор
• Матей Петров /Матей Преображенски/ Миткалото, революционер, съратник на Левски, учител и книгодарител
• Месру Мехмедов (1935 — 1971), български диригент
• д-р Методи Славчев (1864 — 1964), основоположник на акушерството и геникологията в България
• проф.Михаил Поповилиев (1873-1928), юрист
• Михаил Сарафов (1854 — 1924) държавен деец и общественик, учител
• проф. Моско Москов (1899 — 1982), ветеринарен лекар
• Никола Бакърджиев (1881 — 1954), български военен деец, генерал от пехотата, началник — щаб на армията (26 май 1926 — 11 януари 1929) и (31 януари 1931 — 1934), министър на войната (11 януари 1929 — 31 януари 1931)
• Никола Живков (1847 — 1901), общественик
• Никола Кабакчиев, революционер
• Никола Карагьозов (1824 — 1857), търговец и общественик
• Никола Кинтишев, революционер
• Никола Константинов, учител, първият директор на Държавната петокласна гимназия
• Никола Лазаров, учител
• хаджи Николи Минчев търговец и революционер, щедър дарител, борец за независима Българска църква
• Никола Михов (1891 — 1945), български военен деец, генерал-лейтенант
• ген.м-р Никола Недев, офицер и политик
• Никола Недялкович, издател
• Никола Пиколо (1792 — 1865), Никола Савов Хаджиилиев — български елинист, лекар
• Никола Тодоров – Странджата, революционер
• Никола Смилов – Гарибалди, революционер
• Никола Стамболов, ханджия, баща на Стефан Стамболов
• Никола Хаджипетков (1891 — 1949), български военен деец, генерал — лейтенант
• Никола Фичев, изтъкнат майстор
• Панайот Славков
• Панайот Семерджиев, учител
• Панайот Топографов, революционер
• д-р Пантелей Минчович, (1834 — 1898), лекар
• Mитрополит Панарет, изтъкнат общественик и дарител
• Пендели Кисимов, изтъкнат културен деец и общественик
• Петко Славейков (1827 — 1895), поет, писател, публицист, учител, политик и фолклорист, книгодарител
• Петър Гюмюшев, революционер, общественик, заслуги за развитие на театралното дело
• Петър Дапков, общественик и изтъкнат дарител
• д-р Петър Протич (1822 — 1881), лекар, изтъкнат обществен и културен деец
• Петър Станчев (1850 — 1913), книжовник
• Радко Радков (1940 — 2009), поет
• Радослав Радославов (1888 — 1979), архитект
• акад. Райна Георгиева (1902 — 1983), генетик
• Рафаил Попов (1876 — 1940), български историк, археолог, палеонтолог и спелеолог
• Рачо Казанджията, занаятчия, баща на Петко Славейков
• Рашко Атанасов (1884 — 1945), български военен деец, генерал-майор и спортен функционер
• д-р Румен Рашев [5]
• Сава Иванов (1891 — 1958) — военен деец, океанолог
• Сава Пенев, революционер от четата на Христо Ботев
• Сава Муткуров (1852 — 1891), български военен деец, генерал-майор
• проф. Симеон Ангелов (1881 — 1925), юрист
• Славчо хаджи Паскалев, собственик на тютюнева фабрика
• д-р Стат Антонов (1884 — 1926), лекар, изтъкнат общественик и културен деец
• Стефан Дичев (1920 — 1996), писател
• Стефан Дуньов, участник в Унгарската национална революция /1848-1849/, сподвижник на Джузепе Гарибалди
• Стефан Mагнев (1906 — 1988), виолончелист
• Стефан Мокрев (1900 — 1982), писател
• Стефан Недев Карагьозов (1818 — 1878), фабрикант, директор на първата болница в Търново
• Стефан Сарафов – Сарафиди, фабрикант
• д-р Стефан Сарафов (1864 — 1923), лекар, общественик и дарител
• Стефан Славчев (1869 — 1965), генерал — артилерист
• Стефан Стамболов (1854 — 1895), революционер и политик, учител и книжовник, регент и министър — председател на България, изтъкнат либерал
• Стоян Коледаров, изявен публицист, културен деец и общественик
• Теодора Христова, учителка, открива първото девическо училище в църквата „Св. Никола“
• Теодосий Търновски, български просветител, основател на Килифаревската школа
• Теодосий Атанасов (1895 — 1983), писател
• Теохар Савович Пиколо (? — ?), български правист и общественик, племенник на Никола Пиколо
• Тодор Джамджиев, издател
• Тодор Иванчов, 1858 — 1905 , бивш министър — председател на България, държавен деец, учител
• Тодор Икономов, общественик, политик, изтъкнат консерватор
• Тодор Лефтеров (1852-1876), учител, революционер
• Тодор Николов
• Тодор Радославов (1899 — 1967), строителен инженер
• Тодор Фъртунов, кмет на Търново, наследник на стар Възрожденски род
• Тодор Шишков, учител, общественик, със заслуги за развитие на театралното дело
• д-р Тодор Янков, лекар и общественик, изявен публицист и културен деец
• Тодора Панова, революционерка
• Тодора Петкова, учителка
• Филип Симидов (1852 — 1925), книжовник и революционер
• Филип Тотю
• Харалампи Джамджиев (1875 — 1961), първият български изобретател-авиоконструктор
• Христаки хаджи Николов, борец против гръцкото духовенство
• Христо Белчев (1857 — 1891), политик, държавен деец и поет
• д-р Христо Даскалов, лекар и книжовник
• акад. Христо Даскалов
• Христо Иванов – Големия, революционер и собственик на фабрика за цигарени хартии
• Христо Караминков,
• доц.д – р Янаки Стоилов
• Янко Стоянчов

Починали във Велико Търново

• Св. Сава (ок.1175-ок.1236), сръбски духовник
• Бачо Киро (1835-1876), учител, писател и революционер
• Добри Войников (1833-1878), културен деятел
• Колю Фичето (1800-1881), строител
• Цанко Дюстабанов — р. в Габрово, войвода на Западната Габровска дружина
• Яким Цанков, от Габрово, председател на Габровския частен революционен комитет
• поп Иначо поп Петков, от Габрово, заклел габровските въстаници

Други хора, свързани с града

• д-р Васил Берон, лекар, общественик, изследовател на Търново, писател
• Димитър Стоянов (1928-1999), политик, секретар и първи секретар на Окръжния комитет на БКП (1961-1973)
• Елена Стефанова (1915), първата дама на българския театър
• Недьо Карагьозов (1797 — 1848), търговец от с. Присово и в Търново
• Чавдар Червенков (р. 1941), офицер и дипломат, завършва Военното училище през 1964

Литература

Посветена на града

• Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на Света Петка Търновска“
• Д-р Баров Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
• Попова Снежина, Панайотова Кинка, „Янтра тече и разказва“
• Кираджиев Светлин, „Велико Търново“
• Енциклопедия „Бележити търновци“
• Ангелов, Никола, „Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов“
• Боянкинска, Боряна, Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г.
• Герасимов Тодор, „Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново“
• Драганова Тодорка, „Градската община в гр. Търново през XIX в.“
• Драганова Тодорка, „Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането“ (кратък исторически преглед), Ч. 1
• Драганова Тодорка, „Търново през XIX век“ (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)
• Ибришимова Пенка, „Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането“
• Ибришимова Пенка, „Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]
• Минчев Д. Н., «Велико Търново и руската консулска поща през XIX век»
• Минчева Тянка, «Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи»
• Минчева Тянка, «Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година»
• Мутафов Васил, «Няколко паметника на култа към Света Петка Търновска»
• Панайотова Кинка, «Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 — 1924)»
• Панайотова Кинка, «Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете»
• Панайотова Кинка, «Стопанската структура на Велико Търново от средата на XIX в. до 1944 г.»
• Попов Атанас, «Старопланинската укрепителна система за защитата на Средновековния Търновград»
• Станева Светлозара «Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов)»
• Тeофилов Теофил, «Къщата с маймунката» в своята сто и петдесет годишна история
• Тонев Велко, «Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г.»

Създадена от търновци

• Свети патриарх Евтимий Търновски, «Пространно житие на Иларион Мъгленски»
• Свети патриарх Евтимий Търновски, «Пространно житие на Свети Иван Рилски»
• Станев Емилиян,“Крадецът на праскови“
• Станев Емилиян, „Иван Кондарев“
• Станев Емилиян, „През гори и води“
• Станев Емилиян, „Лакомото мече“
• Станев Емилиян, „Повест за една гора“
• Станев Емилиян, „Чернишка“
• Станев Емилиян, „Легенда за Сибин, преславският княз“
• Станев Емилиян, „Тихик и Назирий“
• Станев Емилиян, „Антихрист“
• Станев Емилиян, „Търновската царица“
• Янков Янислав, „Влизане в Рим“
• Янков Янислав, „Горчива кръв“
• Янков Янислав, „Всичко като всеки ден“
• Стоянов Христо, „Скритият живот на една помакиня“
• Стоянов Христо, „Разяреният поп“
• Стоянов Христо, „Братът“
• Стоянов Христо, „До Страс Т бург и назад“
• Стоянов Христо, „Глутница за единаци“
• Пеев Здравко
• Радков Радко