Велико Търново

Хълмът Царевец има петхилядолетна история. Разположен е край самия център на град Велико Търново и е сред Стоте национални исторически обекта.  През Средновековието Хълмът е изцяло застроен с жилищни и административни постройки, а крепостта Царевец е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393г.)  Бил е обитаван през каменно – медната епоха, като първото селище на него датира от 4200г.пр.Хр. То е продължило своето съществуване през бронзовата и се разрастнало през желязната епоха, като негови обитатели били траките. През V век на мястото на тракийското селище е изграден най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия – Зикидева , който е унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII век.  Върху неговите останки през IX век възниква българско селище, което се разраства по време на Първата българска държава и византийското владичество. През XII в. започва изграждането на крепостта.  Когато Търново е провъзгласен официално за столица на Второто българско царство през 1187г.  Царевец е превърнат в нейно главно укрепление и аристократичен квартал. Повече от 200 години градът е бил център на политическия, стопанския и културния живот на българската държава. Също така и най-непревземаемата крепост. По площ и численост е бил един от най-големите градове в европейския югоизток.

Укрепителната стена на крепостта Царевец се състояла от стена, дълга близо 2км.и широка от 2,4 на места до 3,6м. Опасвала целия хълм и била подсилена с напречни крепостни стени,спускащи се към реката. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма, изграден на тесен провлак, състоящ се от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. Вторият вход е Малката порта (Асенова), която се намира на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката с Трапезица и Новия град. Третият вход на крепостта се нарича Френкхисарска порта, свързвал е крепостта с квартала на франките. Намира се в югоизточния край и е охраняван от бойна кула, която се асоциира с името на латинския император Балдуин Фландърски, който бил пленен през 1205г. от Цар Калоян в битката при Одрин. В най- северния край на Царевец има издаден скален нос над р. Янтра, известен като Лобната скала, откъде били хвърляни предателите. През XVI век на това място бил изграден манастир. В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои. През Средновековието укрепеният хълм Царевец бил гъсто застроен. На него били изградени Дворецът на българските царе, Патриаршията, 4 манастирски комплекса, 22 църкви и над 370 жилищни и стопански постройки. Жилищата образували няколко квартала, всеки от които със своя църква. Входовете на крепостта и градските части били свързани с оформена улична мрежа, като били оставени места и за малки площади. Освен царе, боляри и духовенство, на Царевец са живяли и много обикновени хора,

Царевец

които са обслужвали представителите на висшата класа.Приблизителният брой на населението на Царевец през 12-14в. е бил 3000 – 3200 души.

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и завършва през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на Българската държава. Крепостта Царевец е обявена за народна старина през 1927г., а за паметник на културата с национално значение – през 1964г.

Царевец е главната българска крепост и най-мощната твърдина по времето на Второто българско царство (1185 – 1393 г.). През този период България не само възвърнала старата си слава и блясък от най-добрите години на Първата българска държава, но стъпила на три морета и станала най-влиятелната държава в Югоизточна Европа.

Археологическите проучвания, започнати през 1886 г. от чешкия учен Карел Шкорпил и продължаващи в наши дни, ясно показват, че през средновековието хълмът е бил гъсто застроен с административни и жилищни сгради, разположени по склоновете му, увенчани с издигащите се на върха царски и патриаршески дворец.

Патриаршията на Царевец

Най-старите открити следи от човешко пресъствие, открити на хълма Царевец датират от второто хилядолетие преди Христа. През IV век хълмът бил заселен, а в края на V в. На него се издигала византийска крепост. По време на XII в. Върху нейните основи започнал градежът на крепостта, запазила се и до днес.

Най-ранните строителни работи датират към началото на V и VI век по времето на ранновизантийската епоха. Най-интензивното строителство се разгърнало по времето на Втората българска държава, когато градът се издигнал до славата на световните столици Рим и Константинопол.

Реставрацията на Царевец започнала през 1930 г., когато била възстановена първата от трите порти на главния вход на крепостта. По късно започнали консервационни и реставрационни работи по цялия хълм. В момента в Лондонската библиотека се пазят плановете на средновековната крепост.

Царевец нощем

При първия поглед Царевец покорява с великолепието и размерите си. Яките крепостни стени опасват историческия хълм от всички страни, а високите скали го превръщат в естествено непревземаема крепост, паднала в ръцете на нашествениците след вероломно предателство. На върха на хълма гордо се издига Патриаршията – символ на българския дух и достойнство. Във вътрешността й ръката на художник е разказала най-славните и най-трагичните моменти от историята на Второто българско царство